петък, 29 март 2013 г.

Драконово момиче

Е,не е съвсем такова, но я правих с тази нагласа. Повода да потърся картинка на самодива бе прочетения от мен роман на Николай Теллалов- "Да пробудиш драконче". Прочетох добри отзиви за последния от поредицата роман, прочетох и биографията на писателя и тръгнах с големи очаквания към романа. Прочетох го бързо, т.е.чете се лесно, но очакванията ми бяха по-големи. Очаквах повече магия, а намерих малко булеварден стил. Но все пак ще дам шанс на автора със следващите романи. Както и да е, явно ме е впечатлил достатъчно за да потърся в нета легенди за змейове в България, лами и самодиви. Не открих по подходяща картинка,но тази фея пасна на нагласата ми. Върнах се у дома и направих картичката за една вечер. Обикновено това ми отнема повече време- една вечер оцветявам, на следващата правя цветята, режа хартиите, подреждам върху основата различни разположения на елементите и може да сглобя всичко, чак след време ( в някои случаи дори зарязвам всичко полуготово и го завършвам след седмици). Толкова набързо стана всичко, че забравих да направя светлосенки,а след като е готова се страхувам да не оплескам нещата и ще я оставя така. Правих я за многопластовото предизвикателство на кард-мания,но след крайния срок:) Исках да изпробвам и новия си молив тюркоаз ( хареса ми),затова изрових едни стари хартии в тази гама, комбинирах с кафяво и ето какво се получи.

понеделник, 25 март 2013 г.

Пролетни цветове

Тази картичка е готова и дори вече подарена от седмица,но нямах вдъхновение за публикации. Все се надявах да имам вдъхновение да публикувам нещо и за книгите,които съм прочела,но чета толкова бързо,че преливам от книга в книга, от сюжет в сюжет и не помня какво най-много ми е харесало от отделните книги. Пробвах да записвам впечатленията си, но прочетени след време ми се струваха нереални, пресилени,затова чакам книгата,която ще ме впечатли достатъчно и ще остане в съзнанието ми за по-дълго време, да завладее съзнанието ми и да не посегна за следваща, да и се наситя за по-дълго време. Дотогава ще редувам четенето с правенето на картички, разходки и ровичкане в лехите с цветята,когато времето позволява. Картичката правих за колежка с дълга черна коса,която понякога носи сплетена. Бях решила да я съчетая с макове,защото и тя обича червено, но като получих новите си блокчета дизайнерски хартии не ме стърпя и посегнах към тях. Идеята за цветята дойде от десена на хартията и много ми хареса как се получиха. Колежката хареса картичката, дори разпозна и свои черти в картинката:) Ще я включа в котешкото забавлятелство използвала съм нови дизайнерски хартии, нова за мен техника за изработка на цветя от няколко преливащи цветове хартии. Скоро ще публикувам и картички за други предизвикателства,които не завърших навреме, най вече поради липса на условия за сполучливи снимки, но март месец е известен с непридвимото си време,дано скоро ни зарадва със слънчеви и топли дни.

петък, 8 март 2013 г.

За празника и още нещо

Тони беше написала тези дни, че се опитва да направи публикуването в блога, част от ежедневието си, но не се получава. Тези думи важат с пълна сила и за мен. В ума си пиша по три публикации седмично, подбирам си цитати от книгите,които чета, записвам дори някои мои мисли и впечатления, но до публикуване все не стигам. Когато сядам пред компютъра вече настроението, порива да запиша нещо е отминал. Да си призная най-често тази нагласа се губи в домакинстването. Няма да ви разказвам колко и какви са домакинските задачи на една жена, майка на две деца, но след няколко часа шетане съвсем губя вдъхновение. Наложих си тези дни да довърша две картички с оцветени картинки-в последно време само ми се оцветяваше, дори започнах да се "изкривявам професионално"- заглеждам водещите на новините, героите в сериалите за това как точно пада светлината върху косите им, къде и колко са затъмнените места в лицата им. Разглеждам рисунки в нета да видя как са оцветили лицата, какви цветове са използвали. Е далече съм от професионалистите, но усещам напредък. В следващите две картинки харесвам как се получиха косите, при лицата искам да успея да придам повече изразителност, но се надявам с опита да се подобря. Тази е първо оцветената, със старите ми моливи, и тена на лицето е прасковен. Цветята трябваше да са рози, но като видях предизвикателството на Мила-също като..., ги трансформирах в макове. Сега вече ми се правят и други картички с макове:)Избягах малко от скеча, но пък наваксах с маковете. Ще включа тази в това предизвикателство при картичкофуриите. А тази ще отиде при котешкото забавлятелство, зашото е оцветена с новите моливи. Тена и е малко по розов, а при косата съм използвала мед и злато, но според мен не са ми дали истинско злато, аса ми пробутали само позлатено сребро:) А днес получих подарък си за за деня на жената-нови дизайнерски хартии и нова книга, и нямам търпение да използвам хартиите. А по повод днешния празник- ето моето откритие за деня- стихове на Валентин Йорданов за жената: Не ти желая да си светлина. Не ти желая да си нежно цвете. Достатъчно е все да си жена, а тя е обобщение на двете! Жената е желание, копнеж. Жената е трептене и наслада. Жената все е цел и е стремеж. Жената е безкрайна изненада! Поздрав за всички приятелки и последователки- сигурна съм, че всяка една ще познае себе си в тези красиви стихове. Хареса ми и публикацията на Точица по повод празника, покрива донякъде и моето усещане за този ден, а има и интересни коментари. А сега лека нощ от мен, докато не съм загубила искричката си вдъхновение:)